Arcu

Полезна Информация

Редене - представлява полагане на подовата настилка, в зависимост от която разбира се има редица особености:

* Редене на естествен паркет - за поставяне на естествен паркет е необходимо пода, върху който ще се поставя да бъде максимално равен, гладък и сух. Всяко нарушение на някой от тези показатели води до проблеми с паркета. Не бива да се забравя че паркетът копира пода и ще придобие формата му при нареждането или на по късен етап.

redeneНе бива да се очаква че паркет, положен върху крива и неравна основа може да се изравни посредством циклене. Неравната основа е и една от основните причини за скърцането на паркета.

redene 2Относно влажноста - на всеки е ясно че дървото поради своята хигроскопичност ще поеме влага, което води до изменение на формата и размерите му, затова не бива да се бърза при поставянето на паркета. Възможно е да се направи измерване, но не бива да се забравя че то отразява моментното състояние, и е показателно за повърхността на замазката, така че то не може да бъде водещо. Оценката се прави на базата на комплекс от фактори, например: дебелина на замазката, вид на замазката, състав, време за съхнене, други влажни процеси в помещението и т.н.

Ако горните условия са благоприятни е добре паркета да се остави в помещението за климатизация. Това време е минимум две седмици. Едва тогава се пристъпва към полагането му.


Има няколко вида нареждане на паркет:

Сухо редене - паркетът се подрежда по желания начин директно върху пода без да се залепва по какъвто и да е начин. Тук е задължително замазката да е гладка и равна. Разчита се на плътността на сглобката нут-перо и на заклинването откъм стената.

Препоръчвам заклинването да се извършва посредством монтажна пяна, за да има известна еластичност при разширяване и свиване на паркета при промяна на атмосферната влажност.

Бих препоръчал шарка на ленти (тип дюшеме). Поради най-голямата и ремонтно-пригодност, тя позволява относително лесно изваждане или прибавяне на паркет, лесно и качествено притягане или отпускане.

parket 02Редене с лепене нут-перо - тук подреждането се извършва, като се поставя лепило в самата сглобка. Както при сухото редене, ако подът не е равен паркета ще пружинира и в един момент лепилото ще изтърве. При това подреждане, откъм стената и паркета е необходимо да се остави разстояние 1-1.5 см за разширение.

Това подреждане не подлежи на ремонт. Разглобяването е невъзможно и повреденият участък не може да се подмени, ако разбира се паркетът е залепен качествено. Такова лепене е удачно повече за нов паркет, поради това че при стария не може да се осъществи добро залепване заради попадналите замърсявания.  Това се отнася особено за паркети, обработвани с паркетин.

При паркет нареден по този начин и натоварен с тежки мебели покрай стените се наблюдават скъсвания на лепилото и отваряне на големи фуги в средата на помещението точно там, където е най-нежелателно да бъдат. Накратко не ви препоръчвам това залепване.


Редене с лепене за пода - при това редене се поставя лепило върху пода посредством гребеновидна шпатула и върху него се подрежда паркета. Трябва да се използват лепила които не съдържат вода (полиуретанови двукомпонентни). Те съхнат бързо и имат свойството да раздуват при съхнене, което прави възможно и залепването върху не особено равна повърхност като върху наредения паркет в участъците на мърдане се поставят тежести. Единствено не може да се направи качествено залепване върху ронлива или нестабилна основа (има случаи в които, при нездрава замазка и при повишаване на влажноста над препоръчителната, а именно над 60% паркетът се отлепя заедно със замазката).

За мен това е най-добрият начин за полагане на паркет. Иска се само да поддържате влажност от 20-60% и може да сте сигурни че паркетът ще се държи чудесно. Ще е необходимо само циклене и лакиране през определен период от време.

parket 03Разходът на лепило за това лепене варира от 1.5-4 кг/м2, в зависимост от гладкостта и равността на замазката. Но във всички случаи е по-целесъобразно и по-евтино да се направи паркетът посредством това лепене, отколкото да се прави замазка, ако това не се налага поради други обстоятелства (ниво и др.). За пренареждане на паркет това е единственият начин той да стане добре.

* Редене на дюшеме - протича в два етапа. Първо се монтира скарата, която се захваща за пода посредством дюбели. Чрез височината на скарата се постига желаното ниво на пода. На вторият етап се подрежда самото дюшеме, като може да се хваща с пирони или винтове, а в случаите, когато се реди дюшеме от по-твърда дървесина може да се лепи върху скарата и само при нужда се ползват винтове.


* Редене на ламиниран паркет - за ламинирания паркет е необходима перфектно равна и гладка замазка, за да няма впоследствие пружиниране на настилката. Ако няма такава замазка (по една или друга причина), е добре да се ползва ролна подложка с максимална дебелина 0.5 мм (може и в два пласта). Това до голяма степен компенсира неравния под.

Друга важна подробност е да се оставя разстояние между паркета и стената от 1-1.5 см. Това ще позволи свободно движение на паркетната плоскост, която се е получила след сглобяване на отделните елементи. Също така, е препоръчително дъски по-къси от 30% от дължината на дъската да не се ползват. И накрая препоръчвам ви в клик системата да се поставя преди сглобяване водоотблъскваща паста.


Пренареждане на паркет - представлява изваждане на съществуващ паркет, почистване на основата (може да се направи и замазка) и връщане обратно на паркета. В случай, че не се променя шарката и ако паркета бъде изваден професионално не е необходимо докупуване на нов. Пренареждане без лепене е крайно неефективно и безсмислено. Първо паркетът се е изкривил спрямо пода по някакъв начин и след изваждане и новото му нареждане ще се наблюдава увеличено скърцане, мърдане и т.н. Част от сглобките са се счупили или изкривили. Монтажът без лепене ще бъде много нестабилен и последващо фугиране няма да издържи във времето, и при мърдането на паркетините фугата ще се отрони.

Съветвам ви, преди да решите, че искате да пренареждате стария си паркет, добре да помислите какво искате да подобрите. И ако не сте склонни да го залепите за пода, по добре се откажете. Вместо това, може да се притегне - резултатът ще е същия, както при редене без лепене и ще излезе далеч по евтино.


cikleneЦиклене с валова машина - представлява обработка на паркета посредством шкурка, която е разположена върху вал. При цикленето се редуват шкурки с различна едрина като се започва от по-едра към по-фина, до постигане на желаната гладкост.

Обработване с такъв вид машина е основно при цикленето. При него се сваля старият лак и се изчистват замърсяванията, изравняват се разликите между отделните паркетини. След това може да се пристъпи към лакиране. Поради особеността на захващане на шкурката, около вала могат да се образуват по повърхноста на паркета леки вълнички, а в зависимост от шарката на подреждане на паркета при паркетините които се обработват напречно може да се наблюдават леки драскотини. Тези дефекти се отстраняват ако се направи допълнителна обработка с дискова машина.


Шлайфане с дискова машина - при този вид машини шкурката се закрепва върху диск и се движи кръгово,  като всички паркетини се обработват по един и същи начин. Отново се преминава от по-едра към по-фина шкурка, обикновено за постигане на желания ефект се правят три шлайфания. Така обработеният под е с по-висока гладкост и еднородна повърхност. От професионална гледна точка тази обработка е задължителна.


Притягане на паркет - притягането може да се раздели на два подвида: затягане на паркета, откъм стената и притягане чрез причукване ред по ред.

В първия случай посредством кози крак се притиска паркетът, откъм всяка от стените и се заклинва с клинчета и после се пръска монтажна пяна. Това се прави в случаите когато паркетът се е разхлабил само по крайните редове. Във всички останали случаи се прилага притягане чрез причукване. То е ефективно ако фугите са равномерно разположени по целия под. Извършва се като се причуква всеки отделен ред паркетина по паркетина и накрая се заклинва откъм стената. При тези операции паркетът обикновено се наранява странично в местата на причукване, освен това 100% затваряне на фугите не е възможно, затова е желателно впоследствие да се извърши и фугиране.


Фугране - представлява запълване на разстоянията между отделните паркетини по няколко начина:

запълване с дървени стърготини и смола: така се постига най-близка по състав и цвят фуга, извършва се при относително стабилни паркети. В случай, че паркетът пружинира във вертикална посока е възможно отронване на част от фугите. Този е най-разпространеният метод за фугиране.

фугиране с готови смеси: това е аналогичен метод, но при него сместа е предварително готова и има определен цвят и консистенция подобно на китовете за дърво. Основен недостатък е по-високата цена на сместа.

фугиране посредством акрилни силикони: прилага се основно за частично фугиране на малки участъци, издържа повече на деформации. Недостатъци са високата цена, ниската производителност и предварително фиксираният цвят.

lakiraneЛакиране - представлява нанасяне на лаково покритие върху вече обработения паркет, с цел предпазване от замърсяване и по-лесна подръжка. Лакирането може да се извърши с валяче, четка или пистолет. Най-често се лакира с валяк. Лаковете, които могат да се ползват се разделят основно на няколко групи: лакове на водна основа и такива не съдържащи вода.

Лаковете на водна основа биват едно- и дву-компонентни.
Характеризират се с бързо съхнене и слаба миризма. По отношение на лъскавината са предимно матови и полуматови. Поради ниската си гъстота, за постигане на достатъчно дебел слой е необходимо нанасяне на повече от три ръце, аз препоръчвам четири-пет лакирания с такъв лак. Едва тогава може да се разчита на дълготрайност на покритието.

Лаковете, които не са на водна основа се делят основно на едно-компонентни и дву-компонентни.
Първите се характерезират с бавно съхнене, по-слаба миризма и по-ниска твърдост. Те са относително гъсти и е необходимо леко разреждане при нанасането им. Често като забележка остават леки мехурчета по повърхността.

Дву-компонентните лакове са по-често използваните. Те най-често са на полиуретанова основа. При тях съхненето е по-добро, някои позволяват нанасяне на две и повече ръце за един ден, но за сметка на това миризмата при тях е по-силна. Варират от гланц до мат. Желателно е от лакирането да минат поне три дни преди да се ползва помещението.

Трябва да се знае че няма лакове, които да не се надраскат при въздействие с твърди предмети, затова трябва да не се ходи с външни обувки, при преместване на мебели те трябва да са обезопасени с подходящи меки подложки, при почистване да се ползват меки накрайници и т.н.


Грундове - преди лакирането е добре да се ползва грунд, с което се постигат няколко неща: запълване на порите на дървото, възпрепятстване на неравномерното попиване на лака, по-гладка повърхност при нанасяне на лаковото покритие.


Омасляване - вместо лак се ползват масла при които ефекта е като нелакирана (необработена) дървесина.  Ттози метод на защита е по-краткотраен и е необходимо ежегодно прелакиране с масло за подхранване на покритието.

Самата процедура се извършва по следния начин: след изцикляне на паркета и почистване, се нанася маслото посредством валяче, четка, гъба или по друг начин.  Изчаква се известно време и повърхността се обработва с дискова машина с кече или памучна кърпа, с което се постига от една страна втриване на маслото в пода, и от друга страна отнемане на излишъка от масло така че повърхноста да стане еднородна.


pervaziМонтаж на первази - в зависимост от типа на перваза може да се монтират с пирони за пода или стената, с винтове, със силикон, с клипси или в комбинация от крепежни елементи в зависимост от ситуацията. Бих ви препоръчал за дървен под да се поставят дървени первази от съответния материал. Добре е при избора на перваз да се съобразите с разстоянието между паркета и стената и начина на монтаж.

 

За контакти натисни : тук

© Нашите дъски не хлопат