>
Home История Борби за освобождението

Борби за освобождението от турско робство - Страница 2 ПДФ Печат Е-мейл
Съдържание на статията
Борби за освобождението от турско робство
Страница 1
Страница 2
Страница 3
Всички страници
 
 

  Априлското въстание избухва на 20 април1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Това въстание е своеобразен връх на българското национално-освободително движение.
Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на четири революционни окръга:
Търновски — със седалище Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов, а помощници са му Христо Караминков (Бунито) и Георги Измирлиев;
Сливенски — главен апостол е Иларион Драгостинов, а помощници — Стоил войвода, Георги Икономов и Георги Обретенов;
Врачански — главен апостол е Стоян Заимов, помощници — Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
Пловдивски — главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски; по-късно като апостоли са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов или пет революционни окръга :
  Търновски, с апостоли Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, Христо Иванов Големия и др.;
Сливенски с апостоли Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода;
Пловдивски с апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков и др.;
Софийски с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков;
Врачански с апостоли Стоян Заимов и Георги Апостолов. ]
Въстанието избухва след едва 1 - 2 месеца подготовка. По-сериозна и по бърза подготовка имало само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка направела впечатление на местните турци и те предупредили  османските власти. Информацията била потвърдена и от Ненко Терзийски – участник в Оборище..

   От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Още следобеда на същия ден (20 април 1876 г.), съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии. На 26 април са арестувани и по-късно обесени Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов решава да вдигне въстание без да го оглави. На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) - четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков - Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир. Манастира е обкръжен от близо 10000 души редовна войска и башибузуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.
От Габрово и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода Цанко Дюстабанов. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в Балкана. На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх Марагидик. Цанко Дюстабанов е заловен и по-късно обесен в Търново.

   Трявна и околните села на 5 май се образуват чета от 80 души с войвода Христо Патрев. След няколко сражения на 8 май води битка с редовна войска и е разбита.
Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстанническа територия. В продължение на близо две седмици въстанниците яростно отбраняват планинските боази водещи към селата а след това и селата Батошево, Кръвеник, Ново село и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали и са разбити след тежки сражения. В борбата им се притичва на помощ Габровската чета и една малка чета от Троян начело с Иван Книговезеца.
Четата на Таньо войвода
На 16 май от Румъния преминава чета от 20 души начело с войводата Таньо Стоянов Куртев.
Тя слиза между селата Дунавец и Пожарево източно от Тутракан. С бърз преход през селата Завет, Побит камък, Липник, Торлак, Попово и достига до село Хайдар (Кардам). Тук четата се сблъсква с турски войски и башибозук и води първото си сражение. На 25 май водят бой близо до село Априлово.
През нощта при проливен дъжд пробива обкръжението и се измъква на височината Куштепе, където е застигната от потеря и разбита.                                                                                                 
В Сливенския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактика.
На 3 май е сформирана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със Стоил войвода. Начело на четата стоял военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна които въстават и много селяни се присъединяват към четата (около 120 души). Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. На 12 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и всички са избити.
На 8 май в гората в Ягач до Чирпан е образувана малка чета от комитетски дейци под командването на Георги Тумбев, която се насочва към Средногорието но почти веднага е разбита след сражение с турците.

Въстанието не избухва във Врачанско поради големия брой турски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци. При започване на сръбско-турската война през юни във Видинско избухва въстание (селата Флорентин, Ново Село, Гъмзово и др.). Въстанниците масово участват в четите на Михаил Никифоров, Станко Ангелов, Михаил Тепавски, Гено Михов и др. и дават много жертви, особено при боевете около Ново Село. Жителите на 18 села напускат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния. На 12 юли 1876 част от четниците на Филип Тотю се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара Планина с цел да се присъединят към предполагаемото въстание. След многобройни сражения и последните групи четници окончателно са разбити в Троянския балкан.

  Четата на Христо Ботев
Христо Ботев подготвя чета във Влашко, чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 200 души. За военен ръководител е определен Никола Войновски който е имал чин подпоручик от руската армия. Знаменосец - Никола Симов - Коруто.
На 29 май 1876 г. четниците превземат командването на парахода "Радецки" и се десантират на българския бряг близо до Козлодуй. С бърз преход се отправят към Враца, като до вечерта достигат до с. Бутан. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта и до сутринта достига до моста около с. Оходен. След кратка почивка продължават към с. Баница, но там са пресрещнати от башибозук и черкези. Поради това четата се оттегля към височината Милин камък. Завързва се сражение в което към 14ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти и две оръдия редовни войски.
През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни достига Веслец. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към Балкана. Следващата цел на четата е Косталевския мост, където според плана е трябвало да се съберат въстанниците от Долна и Горна Кремена и съседните села.
Призори четата достига района на връх Таушаница. Тук ги нападат два табора пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал и Христо Ботев заедно с щаба се събират около една скала за да решат действията на четата за следващия ден. В това време с единичен изстрел е убит войводата.
Войновски е избран за негов заместник. Под негово ръководство четата води бой в района на село Лютиброд. Преследвана от потери четата на Войновски се добира чак до Троянския балкан. На 13 юни и в района на с. Шипково е разбита окончателно.

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още известен като Привременно правителство начело с Павел Бобеков. Окръгът бил разделен на два района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна "хвърковата чета" Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка(сега Оборище), Поибрене, Баня и др. На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. Друга чета, командвана от Орчо Войвода, действала против башибозуците в Стрелча и околността и?. До този момент движението се развивало възходящо, обаче от първите му дни още срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен противник.
Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни части, командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани "редифи" (запасняци) от Одрин, Цариград, Ниш и др. Срещу 8-10 000 зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 башибозуци и 10 000 редовна армия, снабдена с артилерия. Силите били наистина неравни. Още на 26 април под напора на 2000 души под ръководството на Тосун бей паднала Клисура, а Карловско въобще не успяло да въстане. Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибузуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април Хафъз паша превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп. На 2 май е превзета Перущица от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 10 000 души превзема Батак и избива местните жители потърсили убежище в църквата. Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговчани разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили.
Отделни въоръжени групи от Средногорието успели да се оттеглят към Балкана, а стотици жени, деца и старци потърсили спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг.
Въстанието обхваща почти цялата Западна Горнотракийска низина и Северозападните Родопи, където се създават, макар и за кратко, свободни въстанически територии. В районите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят почти всички чети от Средногорието и I окръг и тази част на Балкана става свидетел на разгрома им и избиването на бунтовниците.
Въстанието обхваща и Югозападна България главно по поречието на река Струма и река Брегалница. Сформира се чета от над 60 души, предвождана от поп Стоян Разловски и Димитър Попгеоргиев, която действа в Малешевско. В някои селища като Смиленци, Владимирово, Лаки и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май, но четата на Димитър Попгеоргиев продължава да действа в района до 1878 година.

Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
През 1876 г. на териториите на днешна България има 30 турски гарнизона. Турция се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието, или много близо до него.
Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г. Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик,не позволяват там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война.
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: Митхад паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. ,,Душа” на екипа е Мидхат паша – дотогавашен русенски валия, хитър, ловък и заклет враг на българите, председател на комитета ,,Сюлерге” (метла), основан за изтребване на християните. Негови са думите, че ,,Русия може да дойде да освободи българите, но дотогава няма да остави нито един жив българин.” Военните операции се водят от висшите военачалници като Акир паша – валия на Русе, командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др.
Още на 21 април започва прехвърляне с влак на 1 табор (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22 тръгват още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните редифи вече въоръжени. На 27 април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10 – хилядната армия на Фазлъ паша Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат Копривщица. Перущица успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май.
Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото Хафъз паша очаква сериозна съпротива от ,,Сърби” и ,,Московци”. След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Жените са изнасилвани. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Само за Батак не са открити документи за пряко участие на действащи войски. На 4 май в Брацигово от Еледжик пристига Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.
Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има описание на войводата. Военните части са в готовност. При слизането в Козлодуй на 17 Май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен. На 25 Май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е към 2 дивизии срещу 200 четници. Времето ни ограничава да дадем още примери, но анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието предизвиква паника сред управниците на Турция. Те мобилизират огромна част от наличните войски, привличат части от Мала Азия и Африка.
От 95 масово въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10000 мъже въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорското въстание и Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността, самодеяността и самолюбието на някои от апостолите обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила
Последици]
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война
 
0 гласа

0 коментара

Добавете коментар

Previous Next
Вицове
Лежат в леглото мъж и жена. Телефонът звъни. Вдига жената:
- Да, скъпи. Добре, мили. Разбира се, скъпи. Добре, скъпи, не се притеснявай! - и затваря
Мъжът в леглото:      - Кой беше?
- Съпругът ми. Каза, че ще закъснее. Играе карти... с тебе!
Вицове
По брега върви мъж с фотоапарат. При него дотичва жена:
- Бързо, бързо! Мъжът ми се дави!
- Съжалявам, но ми свърши лентата...
Вицове

Потеклото на Дюма Един недоброжелател поискал да убиди Александър Дюма-баща и го нарекъл с"негър"
-Да истина е, господине! - отвърнал Дюма. -Баща ми беше мулат,дядо ми - негър, а прадядо ми е бил маймуна.
Драго ми е, че моят род започва оттам, където свършва вашият.

Вицове

Обява във вестник:
"Търси се изгубено трикрако куче. Oтличителни белези: когато пикае, пада!"

Вицове

Надпис на входа на гробищата:
"Министерство на здравеопазването ви предупреждаваше..."


Кой е Online

Нищо