>
Home История Борби за освобождението

Борби за освобождението от турско робство - Страница 1 ПДФ Печат Е-мейл
Съдържание на статията
Борби за освобождението от турско робство
Страница 1
Страница 2
Страница 3
Всички страници
 
Димитракиева буна 1856 г.
Организатор на бил Димитър Петров (Димитраки Петрович) от Силистра, офицер от Кримската война, награден с Георгиевски кръст за храброст. Щабът на въстанието бил в Раковишкия манастир, Кулско. Във него участвали редица известни български поборници между които и Иван Кулин. Вместо да окаже предварително обещаната помощ сръбското правителство уведомило османските власти за заговора. На 18 май събралите се 400-500 въстаници (от селата Салаш, Ошане, Праужда, Раковица, Раяановци, Стакевци и др.) били нападнати и разбити. Димитраки Петрович с тридесетина четници обикаляли Западна Стара Планина. Действията на четата създали сериозни неприятности на османската власт в района.
Въстание на Капитан Дядо Никола 1856
Ръководителят Никола Филиповски,вероятно роден в Русе или Силистра, е участник в Браилските бунтове (1841-1843). Въстанието било планирано с голям замах, но след оттеглянето на руските войски отвъд Дунава осъществяването му било осуетено. На 28 юли 20-тина четници се събрали в Лясковския манастир, Търновско. Оттам четата поела към Балкана, като по пътя към нея се присъединили четници от Тревненските и Габровските села и махали  и тя нараснала на 140 души. Край Габрово въстаниците били пресрещнати от турска войска и разбити.
Ангел Стоянов Кариотов, известен като Ангел войвода, е български хайдутин, ръководил между 1832 и 1862 добре организирана чета в Пловдивско и Хасковско.
Вълко войвода е войвода на хайдушка чета от началото на 19 век, действала във Войнягово и Същинска Средна гора.
Вълко бил роден във Войнягово в последното десетилетие на 18 век и произхождал от рода Буздреви. В четата му влизали: войняговеца Митю Перчемлията; ръжевеца Хайдут Трифон от големия ръжевски род Гергьовци, на когото е кръстен Трифонов кладенец в село Ръжево; Христо от Овчелари (дн. с. Климент); Георги от Слатина и още седем други четници. Четата действувала до към средата на 40-те години на XIX век, когато Вълко бил убит след предателство и четата му се разпаднала.

Генчо войвода (Генчо Къньов Къргов) е хайдушки войвода, роден през 1789 г. в село Колупчии, днес село Гурково. Хайдут става по време на Кърджалийските размирици, а по-късно става войвода на малка хайдушка чета.
Участва в Руско-турската война (1828-1829). След края на войната отива да живее в Бесарабия. Умира в село Дермандере.
     Индже  войвода.Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", "тънък") вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.
Според друга версия Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. На седемгодишна възраст е бил отведен в школата за еничари в Истамбул, където получава прозвището си заради големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя убива турския военен - ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание, се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците край град Скулени на река Прут.

Кара Никола, наричан още Кара Кольо Омарчалията, е български хайдутин. Той е роден в село Омарчево край Нова Загора.
Заради него някога турците са наричали селяните от с. Омарчево „Омарчево хайдутларъ.
Според едно странджанско предание, Кольо станал хайдутин много млад, едва седемнадесетгодишен. Баща му бил ятак (помагач) на хайдути и не било трудно на буйния младежж да намери другари и да им стане войвода.
Не е известно колко време Кольо е ходил сам с дружината си, но се знае, че по едно време се влял заедно с всичките си момчета в дружината на Вълчан войвода. Това не траело дълго. Вълчан бил много строг човек и не обичал да му противоречат в нищо. Веднъж, когато Кольо изразил своето несъгласие по някакъв въпрос те се скарали Кольо напуснал дружината заедно със свои другари и се  отправил към Сливенския балкан, където отскоро се подвизавал Индже войвода.
Преданията не казват дали Кара Кольо е познавал Индже отпреди или не. Те твърдят обаче, че след събирането си двамата войводи си допаднали до такава степен, че останали неразделни до края на своя живот. Кара Кольо станал най-близък приятел, помощник и съветник, дясна ръка на Индже, който бил избран за войвода на уголемената дружина.
Кара Кольо е един от най-възпетите български хайдути, заедно с Индже. Малко са песните, в които да се възпява Индже и да не се споменава байрактаря му, Кара Кольо, и обратно.
От страх ятаци на Кара Кольо ставали дори и богати турци. Султанското правителство било безсилно да се справи с него. Богаташите не смеели да предадат Кара Кольо.
Съществува хипотеза, че Кара Кольо загива в сражението край река Прут на 12 юли 1812 г.

  Георги Раковски (1821 – 1867; ист. име: Съби Стойков Попович) Идеолог, стратег и организатор на българското националноосвободително движение, публицист, писател, историограф и етнограф. Роден през април 1821 г. в Котел=
 Раковски участва най-активно в борбите за църковна и политическа свобода на българите. Като един от ръководителите на Браилския бунт (1842) той е осъден на смърт, но тъй като имал гръцки паспорт, присъдата трябвало да бъде изпълнена в Гърция. Със съдействието на гръцки дейци е освободен и изпратен във Франция. След 1847 е в столицата на империята; участва в борбите за независима българска църква. По време на политическото раздвижване на българите във връзка с Кримската война Раковски изгражда (1853) “Тайно общество” – политическа организация, която да подготви българския народ за въстание. През лятото на 1853 г. организацията вече разполагала с 3600 българи, организирани в отреди и готови за действие. Преследван от Портата, е принуден да поеме пътя на политически емигрант и повече не се завръща в родината си.
 През 1856 отива в Нови Сад (Австрия, дн. Сърбия) и развива публицистична дейност. По настояване на Високата порта е изгонен от Австрия и през Галац се озовава в Одеса (1858). Съставя своя първи План за освобождението на България (1858) – първата общонационална програма за освобождение на България. През 1860 е в Белград; издава в. “Дунавски лебед” (1860-1861) – първия печатен орган на българското революционно движение. Изработва нов “План за освобождението на България” (1861). Организира Първа българска легия (1861-1862). Пътува (1863) до Атина, Цетина, Букурещ с цел обединяване на балканските християни срещу Османската империя. От края на 1863 г. се установява в Букурещ. Стреми се да сплоти най-изтъкнатите дейци на революционното течение сред българската емиграция и в края на 1866 г. създава нов ръководен орган на българското революционно движение – Върховно българско тайно гражданско началство (1867). Обосновава тактиката и идеологията на четническото движение в “Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето”. За по-добра организация на революционните сили съставя “Закон за българското народно въстание, по който ще се управлява българската народна войска”
Стефан Караджа (1840, Ичме, Ямболско – 1868, Русе; истинско име Стефан Тодоров Димов) Революционер, войвода. Участник в Първа българска легия в Белград (1862). През 1864-1866 обикаля с малка чета из Стара планина. През 1867 участва в организирането на чети в Румъния за България и в създаването в Белград на Втора българска легия. Заедно с Хаджи Димитър организира и предвожда чета, която на 6 юли 1868 преминава Дунав при с. Вардим, Търновско, и се отправя към Стара планина. Открита и нападната от потеря и редовна тур. войска. Тежко ранен в боя в м. Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско). Заловен и обесен полумъртъв в Русе.
Хаджи Димитър (10 май 1840, Сливен – 18 юли 1868; истинско име Димитър Николов Асенов) Участник в националноосвободителното движение, войвода. Загива в сражението на 18 юли на връх Бузлуджа

  Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България, борил се за свободата на подтиснатите в България и Гърция
Петко войвода е роден в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 15 километра от Дедеагач, което след След Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция. През пролетта на 1861 година организира малка хайдушка чета с която действа в родния си край. Участва в Критското въстание (1866–69). В началото на 1866 година Петко войвода посещава Италия, среща се с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. През 1869 година организира отряд, който се включва в Руско-турската освободителна война (1877–78). Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода. Петко войвода е основател през 1896 година на тракийската организация.

Румена войвода (1829 г.-между 1862 г. и 1895 г.) е българска хайдутка.
Родена в Гюешево.

  Филип Тотю,чието истинско рождено име е Тодор Тодоров Топалов,е роден в колиби Гърците, днес част от село Вонеща вода, Великотърновско. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода; води дружина из Стара планина.Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски, и в съответствие с плана си на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов.След разбиването и? с още 4 души стига до Стара планина, присъединява се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия. Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.През 1875 г. е определен от Българския революционен комитет (БРК) да премине с чета в България, което не се осъществява. Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война (1876); участва и в Руско-турската освободителна война.
Панайот Иванов Хитов е български хайдутин, националреволюционер и четнически войвода.
Роден е през 1830 година в град Сливен. През 1858 г. е хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него са хайдутствали Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864-1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмовна връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац и Белград и се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в "Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето", Хитов е определен за главен български войвода.След смъртта на Раковски на 28 април 1867 г. Хитов преминава на българска земя с чета от около 30 души при Тутракан. Знаменосец на четата е Васил Левски. С четата си Хитов се отправя към Балкана и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание,а да осъществи революционен марш,за да агитира българското население.
През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на Филип Тотю, Хитов се отправа към Сърбия по билото на Стара планина. След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Той става привърженик на идеята,че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 - 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски,с който води кореспонденция и без да се вслушва в съветите на апостола през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.След смъртта на Левски Хитов играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов е трябвало да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда и чета по време на Априлското въстание.
От април 1872 г. е член на БРЦК. Привърженик е на идеята за съгласуване на българското революционно движение със сръбските действия против Турция. Войвода на доброволческа чета в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.

Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо, е български хайдутин и революционер, войвода, национален герой и в Република Македония.
Панайот Хитов пише, че Ильо войвода станал хайдутин, за да отмъсти за брата си, убит от турците. Скоро около него се събрали около 200 души. От тях Ильо избрал 15 и ги повел в Доспат планина. Шест години ходил в тая планина. През 1830-1848 е пандурин (пазач) в Рилския манастир. Многократно е разбивал турски разбойнически чети, нападащи манастира. От 1850 г. Ильо войвода води чета в Малешевската планина, Пирин и Рила. През 1861 г. заминава за Сърбия.  С голяма част от дружината си постъпва в Първата българска легия в Белград през 1862 г. По време на Сръбско-турската война през 1876 г. води голям български доброволчески отряд. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. води отряд в Ловешко в турския тил. С четата си се включва в действията на Западния отряд на генерал Йосиф Гурко при превземането на София, Радомир и Кюстендил. Ильо войвода участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. Въпреки напредналата си възраст, участва и в Сръбско-българската война през 1885 г., начело на голяма доброволческа чета, която се сражава при Брезник, Сливница и с.Извор. Престарелият Ильо войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава.

  Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален гeрой.
Левски е най-малко известен с истинското си име („Васил Кунчев“) и с духовното си име (дякон Игнатий). Други прозвища са Главния книжар, Тропчо, Драгойчо или арменското Ованес. Има и няколко турски псевдонима, като Аслан Дервишоолу Кърджалъ.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово .Учи във взаимно училище в Карлово.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.
По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си и Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание.През 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това ( 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867–1868). След разтурянето и? той заболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до П. Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, "в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си". В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Х. Димитър и Ст. Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на "Българското общество". Към това време се отнася запознаването му с Хр. Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.

Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването и, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря  за да  спечели народа за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния. След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.
След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на БРЦК. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкия комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от "четеримата големи" на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.
 
Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. - Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.
Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик - Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч). В последствие Апостолът е отведен в София, където е предаден на съда. Левски не разкрива нищо за комитетската мрежа.
Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 19 февруари[1] (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.
 
0 гласа

0 коментара

Добавете коментар

Previous Next
Вицове
Лежат в леглото мъж и жена. Телефонът звъни. Вдига жената:
- Да, скъпи. Добре, мили. Разбира се, скъпи. Добре, скъпи, не се притеснявай! - и затваря
Мъжът в леглото:      - Кой беше?
- Съпругът ми. Каза, че ще закъснее. Играе карти... с тебе!
Вицове
По брега върви мъж с фотоапарат. При него дотичва жена:
- Бързо, бързо! Мъжът ми се дави!
- Съжалявам, но ми свърши лентата...
Вицове

Потеклото на Дюма Един недоброжелател поискал да убиди Александър Дюма-баща и го нарекъл с"негър"
-Да истина е, господине! - отвърнал Дюма. -Баща ми беше мулат,дядо ми - негър, а прадядо ми е бил маймуна.
Драго ми е, че моят род започва оттам, където свършва вашият.

Вицове

Обява във вестник:
"Търси се изгубено трикрако куче. Oтличителни белези: когато пикае, пада!"

Вицове

Надпис на входа на гробищата:
"Министерство на здравеопазването ви предупреждаваше..."


Кой е Online

Нищо