>
Home История България Пролог

България-Пролог ПДФ Печат Е-мейл
Съдържание на статията
България-Пролог
Страница 2
Всички страници

БЪЛГАРИТЕ

Историята им започва от един връх в централна Азия – връх Тенгри

 

 

 

 

Прабългари; протобългари; първобългари и хуно-българи е ретроним използван в съвременната историография за обозначаване на българите преди тяхното разселване през VII век.
В съвременни източници тези прабългарите са наричани или българи, или с имената на техните отделни племена, или с обобщаващото име хуни.

Произход на прабългарите Със сигурност те са минали през връх Тенгри и връх Омуртаг в централна Азия/днешен Китай/ и са монголоиди, което се доказва от техните кости-намерени при прабългарски погребения.

Най-ранният европейски източник, споменаващ българите е т.нар "Анонимен римски хронограф" - списък изброявaщ племена и народи, написан на латински през 354 г. от неизвестен летописец. Българите според него населявали земите около Каспийско, Азовско и Черно море, стигайки на юг до предпланините на Кавказ. Данни за по-ранно присъствие на българите в Европа (2 век сл.Хр.) се съдържат в някои латински версии на географски карти на Птолемей, където те са показани (под етнонима ‘Буленсии’) като обитаващи територията край северозападния бряг на Черно море източно от река Аксиакус (Южен Буг).

Мовсес Хоренаци, арменски историк от 5 век, съобщава, че при управлението на арменския цар Вагаршак българи преминават Кавказ и се заселват в североизточната част на днешна Турция. Това сведение предизвиква противоречиви коментари, тъй като Вагаршак управлява в средата на 2 век пр.н.е. Докато някои автори отричат достоверността на съобщението, други, основавайки се главно на него, приемат, че българската народност се формира северно от Кавказ преди пристигането на хуните.

 

Друг европейски източник, отнасящ се до българите (Βούλγαροι, Bulgari), е хрониката на Енодий Падуански (починал 521 г.). Той, както и Касиодор, говори за победа на остготския крал Теодорих в Срем срещу българи, воюващи в съюз с Византийската империя около 485 г. Подобни сведения има и в по-късен текст на Йоан Антиохийски. Според него остготите нападат Империята и през 482 г. император Зенон за пръв път вика българите на помощ.

През следващите сто години византийските автори (Прокопий, Агатий, Менандър) не използват името българи. Вместо това на мястото на бъдещата Велика България се появяват кутригури и утигури, вероятно два клона на българите. Споменавания на българите се появяват отново в края на 6 век, когато е образувана Велика България.

Във византийските текстове наименованията българи, кутригури и утигури се използват като заменяеми с хуни. Според тях българите са идентични или поне са част от хуните.

Според наложилата се в началото на 20 век в българската историография хипотеза, българите са група хунски племена, появили се на река Урал през първата половина на 2 век. Въпросът с произхода на самите хуни не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че те са свързани с народа хунну, създал през 2 век пр.н.е. своя държава северно от Китай. Хуните вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан около 93 г. от народа сянби в днешен Северен Казахстан. През следващите два века те живеят в този район и вероятно са повлияни от местните угри. Според тази хипотеза те произлизат от същата група народи, от която няколко века по-късно се появяват и тюрките.

В продължение на десетилетия тази хипотеза е разглеждана като безспорна. Но тя започва все повече да оспорва на базата на факта, че нито един хроникьор, живял на територията около Китай не споменава името „българи“. От 90-те години на 20 век се появяват редица публикации, излагащи алтернативни теории за произхода на българите. Според една от тях прабългарите са иранско племе, подчинено от хуните в Централна Азия и придвижило се заедно с тях на запад. Доказателства за тази теория са тълкувания на прабългарския календар, несъответствия на археологическите находки с по-старите исторически теории; семантични (смислови) и лингвистични съотвествия между съвременният български език и иранските езици; както и антропологични анализи.



 

 

Прабългарите имат календар.

Според подръжниците календара е измежду най-точните, създадени от човечеството.

Единственият писмен документ, който дава много малка и непълна информация за календарната система, е Именникът на българските ханове. За разучаването на календара се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития.

 

Според предложените описания календарът се състои от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица: Игнажден или Еднажден (22 декември), който се е смятал за първия ден в годината и Еньовден (22 юни), който се добавя само във високосни години. Високосните години, приблизително една на всеки четири, се определят по няколко сложни цикъла.

 

 

Според някои изследователи всяка година датите се падат в същия ден от седмицата (двата допълнителни дни са извън месец или седмица).

Календарът е признат от ЮНЕСКО за еднн от най-точните календари в историята.


Прабългарите не са заимствали календара от китайците, а точно обратното. Джао Ин, известен китайски учен от XVII век, който проследява наличието на животинския циклов календар в Китай до I век, твърди, че цикълът произхожда от "северните цивилизации" и че "в епохата на Хан (206 г. пр.н.е. – 25 г. н.е.) западната граница на Китай била нарушена от пришълци, които се заселили в Ухуан и се смесили с местното население. Тогава именно цикълът се разпространил в Срединното царство".

Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни в бита.

Имената на животните (съзвездията) по календара са:

1 глиган, док(с), свиня, прасе

2 мишка, каран, сурсу, сомор, шъши

3 вол, воляч, буза, бизон, шегор

4 барс, паръс, борис (планински лъв)

5 заек, дванш

6 змей, вер, кала, хала, дракон, ламя

7 змия, атила, дилом, слав

8 кон, алаша, таг, тек, тих

9 маймуна, маймун(а), писин, шебек

10 овен, расате, савер, север

11 петел, тах, тох

12 куче, етх, ихт, мугел


 

Прабългарите през 5-6 век са разделени на две големи групи — кутригури, западно от река Дон, и утигури, източно от нея. Според някои сведения първоначално те живеят заедно и се разделят през първата половина на 5 век. Първите по-надеждни сведения за българите са от 80-те години на 5 век, когато кутригурите воюват в съюз с Източната Римска империя/Византия/ срещу остготите.

От 493 нататък кутригурите водят многократни войни срещу Империята/Византия/, като достигат до Илирия, Тесалия и Константинопол. Те участват и в походите на разбунтувалия се пълководец Виталиан (514-515 и 518-520). Контактите между Империята и кутригурите са разнопосочни — през 528 кан Грод приема християнството и се опитва да го наложи на сънародниците си, но без успех. Войните продължават до 540, когато настъпва известно затишие.

През 551 кутригурите отново нападат териториите на Империята. Византийците се споразумяват с кана на утигурите Сандилх, който напада незащитената територия на кутригурите и им нанася тежко поражение, а част от победените кутригури се заселват в Тракия. През 558 кутригурският кан Заверган предприема нов поход към Константинопол, но се оттегля срещу паричен откуп. Междувременно кан Сандилх отново напада земите на кутригурите и през следващите години сблъсъците между кутригури и утигури продължават.

 

Около 558 северно от Каспийско море се появяват аварите, които в началото на 60-те години подчиняват утигурите, а малко по-късно и кутригурите. Голяма част от кутригурите се преселват заедно с тях към Панония.Eдна малка част от утигурите живеещи в планените /няколко племена/ остават непокорени от аварите, сред тях е и родът Дуло. Няколко години по-късно в региона пристигат войските на тюркския военачалник Истеми хан. Не по-късно от 568 той подчиняват утигурите, като известен брой от тях се преселват на запад при аварите. Останалите утигури остават в рамките на Тюркския хаганат, но през 576 в него започва гражданска война и няколко години по-късно утигурските племена възстановяват независимостта си.

Останалите в Приазовието прабългари са покорени през 567-568 г. от Тюркския хаганат. В борбата за отхвърляне на тюркското надмощие особено активен е Гостун от рода Ерми. Тюркският натиск обединява прабългарските племена от земите край Азовско и Каспийско море.




 

Велика България

Велика България около 650 г. Начело с вожда на оногундуритеКубрат (Курт) от рода Дуло, през 632 г. те се освобождават от тюрките и създават голям военно-племенен съюз. Византийските хронисти наричат това политическо обединение Стара Велика България. За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие. Кубрат изпраща пратеници в двора на император Ираклий. Императорът дава на прабългарския кан титлата патриций и му изпраща скъпи дарове. Точно в тези дарове има християнски символи,които карат някой да предположат че кан Кубрат е християнин.Богатото му погребение, в което са намерени над 700 предмета показва езическия му същност.

Точните граници на Велика България трудно могат да бъдат установени. Съпоставени с писмени свидетелства, археологическите проучвания очертават следните граници: от река Днепър на запад до река Кубан на изток и от средното течение на река Дон до Азовско и Черно море на юг.Столица е Фанагория.

Кан Кубрат е не само силна личност, но и голям авторитет за прабългарските племена. Най-вероятно идеята за българска държавност в нейния ранносредновековен вид се заражда при неговото управление.Властта е централизирана, строят се градове с каменни стени.Военното обучение е задължително за всички включително и жените.Изграждат се религиозни средища:Капища.Българите вярват в един бог: Тангра –бога небе.

Кубрат умира около 660-665 г.



Предмети от погребението на кан Кубрат
Кубрат умира около 660-665 г.,След него в продължение на три години управлява най-големият му син -Безмер. Византийските хронисти го наричат Батбаян или Баян.

 Хазарите притискат Велика България още при управлението на кан Кубрат. След смъртта синовете му се разделят. Най-големият - Батбаян, се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Вторият син на Кубрат - Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Тук поставя началото на т.нар. Волжко-Камска България. Тази България съществува до 30-те години на XIII в., когато е разгромена от татаро-монголското нашествие.

Третият син — Аспарух, пресича реките Днепър и Днестър и през 60-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос) - земите около делтата на Дунава в днешна Румъния и/или днешна Южна Бесарабия.

Известна част от прабългарските племена - утигурите и кутригурите остават в Панония след разгрома на хуните. В средата на VI век те попадат под властта на Аварския хаганат. През 631 г. избухва междуособна война за аварския престол между аварски и прабългарски кандидат, в която прабългарите претърпяват поражение. Част от панонските прабългари, водени от Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно нарежда те да бъдат избити. Оцеляват само около 300 души, които се заселват в Равенския екзархат в Северна Италия.

Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските прабългари, начело с Кубер, въстават срещу аварите. На страната на прабългарите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на Македония, в близост до днешния град Битоля. Кан Кубер установява мирни отношения с Византия и се премества в околностите на Солун. Някои историци допускат, че заселването на куберовите прабългари в Македония води до създаването на военно-племенен съюз с местните славянски племена, насочен срещу византийците.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
0 гласа

0 коментара

Добавете коментар



    Ново изображение
    Previous Next
    Вицове
    Лежат в леглото мъж и жена. Телефонът звъни. Вдига жената:
    - Да, скъпи. Добре, мили. Разбира се, скъпи. Добре, скъпи, не се притеснявай! - и затваря
    Мъжът в леглото:      - Кой беше?
    - Съпругът ми. Каза, че ще закъснее. Играе карти... с тебе!
    Вицове
    По брега върви мъж с фотоапарат. При него дотичва жена:
    - Бързо, бързо! Мъжът ми се дави!
    - Съжалявам, но ми свърши лентата...
    Вицове

    Потеклото на Дюма Един недоброжелател поискал да убиди Александър Дюма-баща и го нарекъл с"негър"
    -Да истина е, господине! - отвърнал Дюма. -Баща ми беше мулат,дядо ми - негър, а прадядо ми е бил маймуна.
    Драго ми е, че моят род започва оттам, където свършва вашият.

    Вицове

    Обява във вестник:
    "Търси се изгубено трикрако куче. Oтличителни белези: когато пикае, пада!"

    Вицове

    Надпис на входа на гробищата:
    "Министерство на здравеопазването ви предупреждаваше..."


    Кой е Online

    Нищо