>
Home История Дунавска България

Дунавска България ПДФ Печат Е-мейл

Дунавска България

През 680-681 г. прабългарите водят война с Византия, около р. Дунав.Решаващата битка се води около дървена крепост в Онгъла. Предводителят на прабългарите кан Аспарух  преди сражението извежда българската конница извън крепостта.В крепостта остават само жените, децата и възрастните неможещи да яздят.Императорът Константин ІV - тогавашният глава на Византийската империя бърза, защото в Константинопол папските делегати оспорват източното православие, а предстои вселенски събор.Константин хвърля цялата сила към крепостта, но когато стената е пробита и войниците хукват за плячка конницата начело с Аспарух ги удря в гръб.

   След победата Империята сключва договор с кан Аспарух. Според него прабългарите получават статут на федерати и територията между Стара планина и река. Дунав; река Искър и Черно море.Делтата на Дунав остава също на българите.За столица е избрана Плиска.Българите сключват договор със Северите и Седемте рода-две славянски племена  населяващите тази територия. Не е изключено договорът с Византия да е включвал както други подобни договори и клауза за годишен "трибут" - данък или субсидия от Империята за федерата, своеобразен откуп на мира между тях и лоялността му да брани границата от други нашественици.

Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и някои определят договора с византия от 681 г. като момент на създаване на съвременна България. Според други мирният договор не е фактор определящ създаването на една държава и годината на създаване на съвременна България е 632. Аспарух загива в битка с хазарите край река Днепър.На престола застава синът му Тервел

 


Предмети от погребението на Аспарух

 


България по времето на Аспарух и Тервел

 


Кан Тервел - непризнатият спасител на Европа


През 700 г. начело на България застава Кан Тервел, синът на Аспарух. Той управлява 21 години - време на възход и прослава за българската държава.
  

Мъдрият ход

През 705 г. българският Кан Тервел решава да помогне на византийския император Юстиниан II да си върне престола, отнет му със заговор. Десет години по-рано Юстиниан е изгонен позорно като му е отрязан носът. Той търси помощ при хазарите,но без успех. Без да влиза в каквито и да било сражения, българската войска, изпратена от Тервел пред стените на Константинопол, само със своето присъствие там, всява смут.Юстиниан прониква в града чрез канализацията и се възкачва отново на престола.

   Изворите разказват, че за благодарност, на българския владетел били оказани големи почести и му били поднесени скъпи дарове. В една от главните зали на императорския дворец Юстиниан II наметнал Тервел с царска хламида (мантия) и го удостоил с титлата "кесар." А "кесар" се титулувал вторият човек след императора, обикновено брата-престолонаследник! Българите получили още областта Загоре /земите от Черно море до Стара Загора,без черноморските градове.


Загоре имала и стратегическо значение - оттам минавали най-кратките и удобни пътища от Плиска към Одрин и Цариград. Освен това, с тази територия, Византия губела в значителна степен възможността да организира внезапни нападения към сърцето на българската държава.

   През 708г.Юстиниан II /Риномет/ решава да си върне областта Загоре.Армията му тръгва покрай морето.Плана на императора е да блокира старопланинските проходи и да разчисти равнината от българите.Войската приближава Анхиало преди стъмване.Императора заповядва войската да нощува тук и се прибира в Анхиало – градът крепост.Войниците свалят снаряжението,вечерят докато, сякаш от нищото изкача българската конница.Българите са били в равното поле маскирани с повалени коне.В настъпилата суматоха голяма част от ромеите са убити,другите се спасяват с бягство.На сутринта градът е обкръжен от две редици войници: първата редица се състои от убитите ромеи, а втората от гъсто наредени конници застанали на една стрела разстояние.Обсадата на града трае три дни.През това време Тервел нарежда да се построят обсадни машини и платноходи.Видял своето безсилие Юстиниан отплува към Константинопол нареждайки преди това да се оставят дарове за кана и да се отрежат ахилесовите сухожилия на конете.Тервел тържествено влиза в града.Факта че градът от тогава приема името Тоутхон говори ,че остава под българско владение. 

  През следващите години държавата се укрепва.Плиска от „дървен” град започва да става каменен.Строят се защитни валове по билото на Стара планина.Най-дългия започва от Дюлинския проход и стиха до днешен Ямбол.


Надделява хипотезата, че по времето на кан Тервел върху
Мадарските скали е изсечена барелефа на кан Аспарух

 

Битката за Европа

Години по-късно друг византийски император Лъв Сириец отново ще моли владетелят на България Кан Тервел за помощ! През 717 г. Византия е изправена пред страшна опасност-армията и е разбита от арабите и  100-хилядна войска обсажда Константинопол.Градът се снабдява с провизии по море /гръцкия огън потопява арабските кораби/, но това не може да продължи вечно-наближава сезона на бурите и вододайните зони на Константинопол могат да бъдат открити и арабите да спрат притока на вода.

Византия моли за помощ! И Кан Тервел се отзовава. На 15 08 717г. той изпраща срещу арабите 30-хиляден елитен конен корпус. Така арабите трябвало да воюват на два фронта - срещу ромеите и срещу българите.Тервел разделя конницата на три равни части: едната атакува,втората веднага я замества,а третата почива.Атаките продължават без прекъсване шест месеца.

"Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите," четем в изворите.

В това положение арабите изкарали една тежка зима. Когато на идната година става ясно, че обсадата няма да успее, те решават да щурмуват българските позиции, за да се измъкнат.Последвалото стълкновение между българи и араби през 718 г. пред стените на Константинопол е отразено в много средновековни извори и макар да се различават в някои детайли, всички те са единодушни, че арабите претърпели нечувано дотогава поражение от българите! Според византийски хроники са избити 22 000 араби, а в някои европейски източници се твърди, че "българите погубили 30 000 сарацини."

Това е една от онези битки, които обръщат хода на историята. Българите спират арабското нахлуване към сърцето на Стария континент, а Тервел е наречен "спасителят на Европа."

В името на правдивостта, трябва да се отбележи, че арабите са отблъснати и в Западна Европа, но в далеч по-малката по мащаби битка при Поатие (днешна Франция) през 732 г.


  Името на третия български владетел липсва в Именника на българските ханове. Отбелязано е само, че управлявал 28 год. и произхождал от владетелския род Дуло, т.е. бил непосредствен приемник на Тервел. Името на този "неизвестен" владетел било Кормесий (721 г. - 738 г.), както са го записали западните хронисти - според изричните им твърдения Кормесий бил "третият господар на българите". Впрочем това име се среща още по повод на събитията от мирния договор през 716 г. Според византийския хронист Теофан от българска страна този договор бил подписан от Кормесий. Но от други данни знаем с положителност, че по това време начело на българската държава стоял кан Тервел. На това основание някои изследователи твърдят, че Кормесий бил съвладетел на Тервел и в качеството си на негов съуправител сключил договора от 716 г. Името на Кормесий е записано и в надписите около Мадарския конник. В запазената част от текста става дума за ежегодни данъчни вноски от злато, които Кормесий получавал от византийския император - изглежда, че при управлението мирния договор бил възобновен. В края на надписа се говори за развалянето на отношенията и за отстъпването на едно езеро на Византия. Повече сведения за кан Кормесий няма. Фактът, че при управлението му не са отбелязани военни действия между българи и ромеи, дава да се разбере, че е поддържал мирни отношения с Византия.



Севар  управлявал България в периода от 738 до 753 година. Той е четвъртият по ред български владетел в Именника на българските канове. Той произхожда от управляващия род, т.е. е правнук на кан Аспарух. Историците смятат, че той е последният владетел от рода Дуло. По време на неговото управление, продължило 15 години, няма сведения за сблъсъци с Византийската империя.

 

 

 

 


 

Кан Кормисош е от рода Вокил и управлява България в периода 753756 г. Според Именника на българските канове, той узурпира престола след насилственото отстраняване на Севар.

При управлението на този владетел започват продължителни войни с Византия, инициирани от император Константин V Копроним с преселваните от него колонисти от Армения и Сирия в областта Тракия, както и с дейността по усиленото възстановяване на крепости на границата с България.

През 756 г. Кормисош предприема поход срещу Византия, който завършва с голямо поражение за българската войска пред стените на Константинопол. Историците считат това поражение като най-вероятната причина за падането на Кормисош от престола.

Управлението на Кормисош бележи началото на поредицата преврати и насилия в българската държава през втората половина на 8 век. Принципът на монархическото начало е поставен под съмнение от амбициите на силните прабългарски родове. Византия начело с Константин V предриема множество походи към България,но въпреки че централната власт е отслабена те не завършват с желания успех. Компактното прабългарско население инстинктивно се противопоставя на агресията.


  Кан Винех е монарх, управлявал България от 756 до 760 г. Според Именника на българските канове Винех е от рода Укил (Вокил).

През 756 г. Констанитин V Копроним предприема пореден поход срещу България. Водената лично от императора сухопътна войска се среща с българите при крепостта Маркели (днешен Карнобат). Кан Винех се принуждава да започне мирни преговори и да "изпрати като заложници собствените си деца". През 759 г. ромеите отново нахлуват в България, но са пресрещнати в "теснините" на Стара планина и претърпяват поражение. Въпреки всичко канът желаел мир, за което заплатил с живота си. Родът му също е избит.

 


Кан Телец е монарх, управлявал България от 760 до 763 г.  Той е от рода Угаин.

Веднага след възцаряването си Телец събира войска и опустошава пограничните византийски области. Император Константин V Копроним незабавно отвръща на тези действия. На 16 юни 763 г. императорът потегля с войските си на север. В същото време потегля и огромен византийски флот от 800 кораба по море.

Кан Телец привлича на своя страна славянски племена и укрепва проходите в Балкана. На 30 юни 763 г. той пожелава открито сражение и строява войските си на полето край Тоутхон /Анхиало/. Битката е дълга и кръвопролитна, но никоя от двете страни не отстъпва. Накрая кан Телец взема мъдро решение и се оттегля от битката.Константин V се прибира в Константинопол като победител.


 Кан Савин или Сабин е монарх, управлявал България от 764 до 766 г. Той е зет на кан Кормисош от рода Вокил.

Според някои изследователи кан Савин е със славянски произход, поради което името му не присъства в Именника на българските канове. Той водел мирни преговори с византийския император Константин V, които отначало били пазени в тайна. След разкриването на тези преговори е свикан народен събор, на който било решено България да не сключва мирен договор с Византия. След събора кан Савин е принуден да избяга в Константинопол. По-късно византийският император прави няколко опита да използва това, че бившия български владетел е при него, но с това не постига успех.

Кан Савин живял в Константинопол до края на живота си.

През 766 г., в 3 индиктион, а по прабългарския календар в годината дилом (на змията) в месец тутом (четвърти), Сабин поставил на свое място Умор, който като него произхождал от рода на кан КормисошВокил. Но управлението на кан Умор продължило само 40 дни. Токту и брат му Баян от рода Угаин вдигнали бунт и го свалили от престола.

Кан Токту , управлявал България от 766 до 767 г. Не е ясно от кой род е, но се предполага, че е от рода Угаин.

За Токту патриарх Никифор Констатинополски казва, че е „мъж българин, брат на Баян“. Брат му Баян изглежда е известна личност, щом чрез него се прави характеристика на Токту. Според някои изследователи кан Токту стоял на чело на онези сили, които били противници на засилващото се политическо влияние на Византия.

Управлението на кан Токту продължило по-малко от година. Скоро той се намерил пред обединените сили на опозицията и трябвало да се спаси с бягство — интересно е, че бягал не по посока на Византия, а на север към Дунав. Някъде „в горите на река Дунав“ Токту загинал заедно с брат си и мнозина от своите приближени.


Кана субиги Паган е български кан, управлявал България от 767 до 768 г. Той започва мирни преговори с Константин V. Те са разгорещени и императорът постоянно укорява българите за тяхното „безредие“. Все пак мир е сключен, но чрез него василевсът печели време. С бърз марш той стига до вътрешността на България, но се завръща без някакви сериозни победи.Компактното прабългарско население там неорганизирано дава отпор. За кан Паган обаче този поход има отрицателни последици. Убит е около Варна  от слугите си.

 


 Кан Телериг е владетел на България от 768 до 777 година.

 Неговото управление съвпада с края на вътрешната криза в България от VIII век. За пръв път името му се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копроним срещу България през май 774 г. Този поход завършил без решително сражение, с мирен договор между двете страни. В края на същата година обаче Телериг изпратил армия от 12 000 души в Берзития (в дн. Македония), но византийският император, предупреден от своите агенти в Плиска, събрал многократно по-силна войска и сразил българските части. Въодушевен от успеха си, император Константин V отново предприел поход срещу България по море, но северните ветрове спрели византийския флот при Тоутхон /Анхиало/ Българите на коне пазели бреговата ивица.Разразила се буря и над 2000 платнохода потънали.А излезлите на брега били пленени.Малкото останали след бурята платноходи се върнал обратно в Константинопол.

За да ограничи византийското влияние в българската столица, Телериг изпратил писмо до византийския император, в което пишел, че възнамерява да избяга при него, но поискал гаранции за себе си и имената на византийските хора, които биха могли да му помогнат. Константин V познавал ситуацията в България и приел, че Телериг е поредният български владетел, който е принуден да напусне престола. Той изпратил на българския кан имената на своите шпиони. На Телериг не му оставало нищо друго освен да прочисти Плиска от византийските агенти, които изтребил до крак.

През 777 г. Телериг все пак бил принуден да избяга в Константинопол, където бил покръстен и приел името Теофилакт. От страна на новия византийски император Лъв VІ (775-780) той бил удостоен с титлата патриций.


  Кардам е български владетел в периода 777-802 г. Смята се, че Кардам е приемник на кан Телериг, въпреки че името му се среща в историческите извори за първи път едва през 791 г. През месец април византийският император Константин VІ (780-797) потеглил на поход срещу българите. Акцията целяла да ги накаже заради проникването им по поречието на рeка Струма и изтребването на ромейските войски. Кан Кардам взел своевременно мерки и ги посрещнал на тяхна територия - при градчето Проват край Адрианопол. Привечер двете войски влезли в сражение и ромеите отстъпили. Вечерта те напуснали лагера си и избягали в Константинопол. Сражението нямало решителен характер, въпреки че бойното поле останало в ръцете на кан Кардам. През юли 792 г. Константин VІ излязъл от столицата и пристигнал с войските си край българо-византийската граница, където се заел с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският кан Кардам се появил с войските си на 20 юли, като заел съседните височини. Времето минавало в разузнаване и приготовления. "Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна", императорът излязъл от лагера и дал решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстроил редиците си (нападнал безредно) и претърпял тежко поражение. Загинали много от военачалниците му, в това число и "лъжепророкът" (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.


  Кан Кардам празнувал голямата победа - той пленил целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VІ едва успял да се спаси и пристигнал като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършили с подписването на мирен договор - императорът се задължил да плаща на българите ежегоден данък. През 796 г. Кардам изпратил послание на Константин VІ, в което заявявал: "Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия." На това предизвикателство императорът отговорил с присъщата му самонадеяност, като изпратил на българския владетел конски тор, вместо злато и го придружил с думите: "Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото бог отсъди." В декларацията на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка - той не само не стигнал до Маркели, но бил принуден да се спре северно от Адрианопол, тъй като кан Кардам вече бил с войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовавал българския владетел на бой, но той не се осмелил да излезе от укрепленията си - така поне твърди византийският хронист Теофан. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VІ не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир - както свидетелстват последвалите събития - те завършили с подновяването на договора от 792 г.

Повече сведения за живота на кан Кардам няма.  Управлението на българския кан Кардам е забележително преди всичко с ликвидиране на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата ѝ немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения - през 90-те години на 8 век България минала в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика осигурила не само толкова мечтания мир, но и просперитета на България през следващото столетие.


      Плиска-главната порта

 

 



 

Кан Крум

 Началото на неговото управление съвпада с това на франкския император Карл Велики. Две години след разгрома на Аварския хаганат (803) от Карл Велики кан Крум довършва остатъците от някога могъщото военно-племенно обединение (805); България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Новопридобитата Трансилвания осигурявала на българите важно международно търговско положение, поради солниците там, които те започнали да развиват.

През 807 г. византийският император Никифор I Геник започнал поход срещу България с цел да я покори.  Той смятал, че българският владетел може да изпрати помощ на наскоро разбунтувалите се славяни в Пелопонес. Походът стигнал само до Одрин, след което Никифор трябвало да се завърне в Константинопол поради слухове за готвен преврат в столицата. Това дало възможност на кан Крум да поеме инициативата и през 808 г. нахлул по поречието на Струма и нападнал византийските военни части там. В резултат на това в хазната постъпили заплатите на местните войници, възлизащи на 1100 литри злато. След това след тежка обсада през 809 г. Крум завладял Сердика. Градът имал важно икономическо и стратегическо значение, защото през него минавали много важни търговски пътища за Константинопол, и защото от там можело лесно да се атакува Македония. В Константинопол разбрали какви са намеренията на българския владетел и побързали да предприемат действия. Първо Никифор изпратил военни отряди, които да възстановят властта му в Сердика. Този опит се оказал неуспешен, тъй като изпратените ромеи се разбунтували. Друга превантивна мярка било изселването на славяните от Средна Струма в Мала Азия и настаняването на гръцко население в тези земи. Целта била да се засили гръцкото влияние в района, за сметка на славянското. Това решение също се оказало неуспешно, тъй като новото гръцко население също се разбунтувало. Това накарало константинополския владетел да предприеме нови действия.

 


 

Византийски поход от 811 година

 През 811 г. Никифор събрал многобройна елитна войска /около 120 хиляди/  и поел на нов поход срещу България. Уверен в успеха си императорът взел със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Крум разбрал, че не може да мери сили с такава армия и предложил мир, но Никифор отказал.Крум дал няколко ними битки и напуснал  Плиска, оставяйки само 12 000 души да защитават столицата. Според “Анонимния ватикански разказ” византийците преминали Стара планина и след това превзели столицата без особени проблеми. Всички хронисти критикуват нехристиянското поведение на императора след победата. Той наредил да се ограби владетелският дворец и да се опожарят складовете. Поголовно било избивано и мирното население. След завладяването на столицата, Крум направил второ предложение за мир, но Никифор отново отказал. Императорът дори мислел да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол. Крум, който бил запазил по-голямата част от войската си непокътната, наредил да бъдат въоръжени всички способни да носят оръжие и дори няколко аварски отряда. Освен това били преградени проходите в Стара планина с дървени укрепления, насипи и ровове, а на българите било наредено да чакат в засада. Никифор решил да се завърне в Константинопол.С главните сили императора решава да премине през Върбишкия проход. Призори на 26 юли войските на Крум ограждат византийците. Започва люта битка.Никифор не може да разгърне армията си , а Крум да използва конницата.В драматичния момент вземат участие и жените от околността.Когато императора разбира нерадостното си положение казва "И крилати да станем, неможем да избегнем гибелта." Българите посипват византийцити с дъжд от камъни и стрели. Императора загива. Спасяват се малцина. Това е вторият случай, когато византийски император е убит от “варвари”. Главата му стояла набодена на копие за известно време “за показ на идващите при Крум племена и за наш позор” (Теофан). След това, според легендата, било наредено от главата да бъде направена чаша за владетеля. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг.

Въпреки окончателната победа българската войска имала нужда от почивка. Освен това Плиска била опожарена, а канът трябвало да затвърди властта си в завладените територии. Поради тези причини Крум не предприел никакви други военни действия през 811 г.

 


Плиска-вътрешен двор

 


 

  Синът на Никифор - Ставракий бил тежко ранен в боевете във Върбишкия проход. След завръщането си в Цариград той се възкачил на византийския престол, но бил свален от Михаил I Рангаве, а по-късно умрял от раните си в манастир.

Военни действия 812 - 814 г.

 През 812 г. Крум започнал военни настъпления в Тракия, които впоследствие стигнали до Струма. След завладяването на крепостта Девелт (край Бургас) той започва преселване на българско население по тези земи, което говори, че Крум е смятал тези територии не за временна придобивка, а за постоянно владение на България. Поради тази причина той побързал да изгради българска администрация в тези територии, за което съдим от Хамбарлийския надпис. Тогава Крум изпратил в Константинопол славянския първенец Драгомир, който направил още едно предложение за мир чрез преподписване на договора от 716 г. който сключил Тервел с ромеите (договорът включвал ежегоден данък от Византия, плащане на мита и такси от търговците, както и признаване на завладените територии). Това предложение било наложено поради изтощението както на страната, така и на армията. Нужно било българите да възвърнат силите си, след което да проведат нова експанзия на югозапад. Михаил I Рангеве отказал и Крум съгласно предварително поставен ултиматум превзел Месемврия, където войниците му открили 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън. До този момент гръцкият огън бил тайно оръжие на ромеите, с което те неведнъж отблъсквали чужди нападения. След Месемврия българите поели към Константинопол. Последната сериозна преграда пред българите била крепостта Версиникия, където били съсредоточени остатъците от византийската войска. След неколкодневно дебнене на 22 юни 813 г. Михаил Рангеве заповядал нападение. Първоначално българите отстъпили, но в последвалия контраудар разгромили византийската армия. Превземането на крепостта бележи края на краткото управлението на Михаил I Рангеве (811-814), който въпреки че стигнал до столицата бил свален от престола от Лъв V Арменец. След победата при Версиникия Крум продължил настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости, чули за силата на българската армия, се предавали без бой. Само Адрианопол оказал съпротива. Обсадата на този град се ръководела от брата на Крум, който продължил настъплението към византийската столица.

 


  Пред стените на византийската столица канът извършил внушителни езически жертвоприношения на хора и животни. Те направили голямо впечатление на жителите на Константинопол и дори били описани от Теофан Изповедник и в Скриптор инцертус (анонимна византийска кратка хроника, описваща събитията от периода 811-820 г.). Освен това Крум наредил да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната Врата. Така столицата била обградена откъм сушата. Тези действия на българския владетел са по-скоро демонстрация на сила, отколкото сериозни намерение за превземане на града. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир, с който да признаят завоеванията на българите. Новият император започнал мирни преговори, с тайната идея по време на преговорите Крум да бъде убит. В изискванията за среща между двата лагера били и двете страни да са малобройни и невъоръжени. Поради тази причина заедно с Крум присъствали кавкана и зет му Константин Пацик (който най-вероятно бил използван за преводач). За разлика от тях Лъв V Арменец не присъствал лично. Още в началото на срещата българският владетел забелязал знаците, които ромеите правят на чакащите в засада войници и бързо избягал. За съжаление кавканът бил убит, а Константин Пацик пленен.

Разгневен от низостта на ромеите, Крум наредил да бъдат разграбени и опожарени църквите и манастирите в Източна Тракия. Кулминацията на гнева му било превземането на Адрианопол и пленяването на 10 000 войници, защитаващи града. Въпреки че Крум си давал сметка за отбранителните възможности на византийската столица, започнала масова подготовка за нападението на Константинопол, която включвала славяни, авари и специални обсадни съоръжения (“костенурки”, бойни кули, “овни”, огнехвъргачки и др.). Притеснен от всички тези приготовление императорът започнал укрепване на стените на града и защитните съоръжения.

За съжаление този грандиозен план на българския владетел не бил осъществен. На 13 април 814 г. кан Крум умира, най-вероятно от сърдечен удар. В „Скриптор инцертус“ се говори за “невидима ръка”, а в славянския превод на Менология на император Василий І се казва, че Крум бил наказан заради извършените жестокости. Някои изследователи се позовават на такива извори и заключват, че е било извършено “сакрално цареубийство” с цел силата на владетеля да премине в приемника му, но това не е доказано.


Вътрешна политика

 Освен даровит военачалник, Крум бил и талантлив държавник. Той създал първите писани закони. Според една легенда той разпитал аварски военопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия „Свидас“ от 10 век. Трябва да се отбележи фактът, че за пръв път е направен опит да се въведе единен правов ред в страната. Тези закони трябвало да уеднаквят правата на славяните и българите в държавата и да премахнат обичайноправните норми по места.

Кан Крум направил и първите стъпки към административна реформа, за която съдим от Хамбарлийския надпис. Той премахнал племенната автономност в Тракия и поверил областта на кавкана, ичиргу-боила и брат си. Практиката до този момент била сакрата да се поделя на център, ляво и дясно. С този си акт Крум прекъснал тази традиция и започнал промяната на държавно-административната система. Управителите на новите области били назначавани директно от кана, а не били племенните вождове на славяните. Освен това управлението на областта не зависела от територията, обитавана от дадено племе.

За краткото си управление кан Крум постигнал териториално разширение и укрепване на държавата, каквито никой друг преди него не успял. Победите му в битките на Балканите заздравили позициите на България не само пред Византия, но и в цяла Европа, издигайки страната като трета по сила на континента. Благодарение на силната си войска кан Крум успял да отстрани Византийската империя като противник за близо един век. Той продължил обединението на славяните на полуострова, а след него основна цел на българските владетели станала завладяването на Константинопол.


 България по времето на Крум

 

 


Омуртаг, син на кана субиги Крум, управлявал България от 814 до 831 г.

Името Омур-таг има тюркски произход и означава планина/връх Омур. Едноименен връх се намира в планината Тян Шан в днешен Китай.

След смъртта на xан Крум настъпва кратък период на политическа нестабилност. Изворите споменават, че страната за периода 814-816 била управлявана от трима прабългарски велможи – Дукум, Диценг и Цог. Има няколко теории за събитията от този период. Според тях тези личности били възприемани или като Крумови военачалници с важна роля в събитията, но без да владеят трона, или като кратко управлявали канове, или като регенти на малолетния Омуртаг.

Външна политика

Ненадейната смърт на Крум оставя множество български войски из Тракия, защитаващи важни стратегически позиции. Възползвайки се от временната криза през лятото на 814 г. Лъв V Арменец повежда войските си срещу тях. Решителната битка се състои край град Буртодизос и завършва с победа на ромеите. Тя няма фатални за българите последствия, но определено дава своето отражение.

Освен това нападение византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на 814 г. византийско пратеничество било прието от франкския владетел Людовиг Благочестиви. Според западните аналисти целта била съюз между двете държави насочен срещу България. Не се знае дали се е стигнало до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажирал с конкретни действия. Въпреки това новината за преговорите между двете империи стигнала до Плиска и това подтикнало българите към сключване на мир. Освен това българите трябвало да укрепят властта си в новозавзетите територии. А появата на Франкската империя като фактор на западната граница и раздвижването на племената в южните степи налагало подсигуряването на тила преди следващи военни действия срещу Византия. Така през 815 г. бил сключен мирен договор, отделни части, от който намираме в Сюлейманкьойския надпис (на старото име на село Сечище, Шуменско).

От него разбираме, че този договор уточнявал:границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при Девелт, минавала по окопа Еркесия, продължавала към Макри Ливада (Хасковско) на река Марица и оттам към Родопите и Стара планина, но без да включва Пловдив и областта му;

въпросът със славяните останали в пределите на Византия. Българите искали да заменят византийските военнопленници за славянско население от Тракия;

размяната на останалите военнопленници. 

 


  Този договор бил изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска все още била в развалини, а и империята вече не била заплаха за българите. Договорът бил сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни като е подновен при идването на новия византийски император Михаил II Балба . Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг по християнските). През 823 г. избухва бунтът на византийския пълководец Тома Славянина, който обсажда Константинопол с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб.Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 815 г. мирен договор, или по лична инициатива на кана.

Отношения с Франкската империя

През 818 г. по неизвестни причини славянските племена тимочани, абодрити и браничевци (населяващи земите по средното течение на Дунав, бившите територии на Аварския каганат) изпратили пратеничество до Людовик Немски с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е бил отговорът на императора, но на следващата година същите племена преминали в състава на Хърватското княжество. Това не се харесало на франките и посочените племена останали под властта на Людовиг. В продължение на три години (824-826) Омуртаг се опитвал да реши спора с мирни средства, изпращайки делегации при Людовиг Благочестиви. След като този подход не помогнал, канът изпратил войската си по поречието на р. Драва и покорил славяните в земите на Долна Панония. Франките се опитали да противодействат, но не се стигнало до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобрили, а Омуртаг поставил на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграли и през 829 г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на зера-таркан Онегавон, който се удавил в Тиса. Трябва да се отбележи, че победата на българите била до голяма степен резултат на факта, че Франкската империя нямала претенции към териториите на България. Освен това между двете държави се простирала обширна буферна зона, простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена.

 


 Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в Днепър. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били маджарите, но в последно време се смята, че това са били хазарите. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и енергични действия на кан Омуртаг.

 Вътрешна политика

Административна реформа

 Във вътрешната си политика Омуртаг успял да довърши административната реформа, започната от кан Крум. Той разделил държавата на военно-административни области наречени комитати, управлявани от комити (те били назначавани от кана, а това засилва централната власт). Новите управители имали както граждански, така и военни правомощия. С това окончателно бил сложен край на дуализма в държавата и на автономията на славянските племена.

Под влияние на Византия Омуртаг извършва и една сакрализация на властта, като почва да се титулува “от Бога даден”. Това показва, че е нараснала в значителна степен ролята на кана.

 


Строителна дейност

 

 Преди всичко кан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на Плисковско-Преславската култура. Съхранени са редица извори (Чаталарски и Търновски надписи) и мемориални надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, както и построяването на нов кански дворец с тронна палата и храм на Тангра. Освен това била построена алея с каменни колони с имената на завладените в Тракия градове. Построени били дворци и крепости по поречието на Дунав, както и кански резиденции в Търново и Чепеларе. Омуртаг оставя знаменития надпис "Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му". Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, а България очевидно е такава по онова време.

Отношение към християните

По времето на Омуртаг, в резултат на териториалното разширение, в пределите на България попаднали и много славяни, които били приели християнството. То от своя страна било смятано за “проводник” на византийско влияние в държавата. Така на гонения и мъчения били подложени голяма част от тези славяни. Вероятно обяснение за това намираме в “Мъченичеството на 15-те тиверополски мъченици” написано от Теофилакт Охридски. Там се твърди, че Енравота (един от синовете на Омуртаг) приел новата вяра. Това още повече озлобило кана и гоненията над християните се засилилили.


  Маламир е средновековен български кан, управлявал България от 831 до 836 г. Маламир е третият (най-малкият) син на кана субиги Омуртаг. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на втория му брат Енравота (Войн) поради проявени симпатии към християнството. Той бил малолетен при възцаряването си и за негов регент и съуправител е избран кавхан Исбул.

 Във вътрешната си политика новият български владетел продължава гонението на християните в България, като дори надминава по този показател баща си Омуртаг. Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт. Младият кан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с франките и византийците. Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан още от Омуртаг и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите начело с кавхан Исбул отговарят като навлизат във византийските териториии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент Пловдив е включен в пределите на България. Този град имал важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описания в каменен надпис известен като “Маламирова летопис”.

 


 През 836 Маламир неочаквано умира и тъй като не оставя наследници, престолът заема Пресиян - син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на младия български владетел - най-вероятно е станал жертва на заговор.

 


 Кан Пресиян (според някои Персиан, 836852) е български владетел, син на Звиница и племенник на кан Маламир. За управлението на Пресиан има изключително оскъдни сведения. От житието на Григорий Декаполит се знае, че през 837 г. смоляните въстанали в пределите на Родопите. Въстанието бързо се разпростряло до Беломорското крайбрежие и на североизток от Солун. Канът се възползвал от това и от конфликта между ромеите и арабите на изток и изпратил български войски, които превзели град Филипи и с това напълно прекъснали сухоземната връзката между Солун и Константинопол. По-късно българите завоювали Централна и Южна Македония, както и част от Албания. В завзетите територии местното население се предавало без бой. Византия се възползвала от съсредоточаването на българските сили в Македония и успяла да организира бягството на ромеите, които били преселени отвъд Дунав от кан Крум. Сред тези, които се завърнали във Византия бил и бъдещият император Василий I Македонец.

Успехите на българското оръжие се дължали до голяма степен на обстоятелството, че славянското население в споменатите области отдавна гравитирало към българската държава. Разтревожена от проникването на българите в Македония, Византия се опитала да настрои срещу тях сръбските племена. През 839 г. между българи и сърби, които до този момент живеели в мир, избухнала война. Кан Пресиян нахлул в сръбските земи, но претърпял поражение. Мирът бил възстановен без териториални промени.

Умира през 852 г. и е наследен на престола от сина си Борис I Покръстител

 

 

 

 
0 гласа

0 коментара

Добавете коментар



    Ново изображение
    Previous Next
    Вицове
    Лежат в леглото мъж и жена. Телефонът звъни. Вдига жената:
    - Да, скъпи. Добре, мили. Разбира се, скъпи. Добре, скъпи, не се притеснявай! - и затваря
    Мъжът в леглото:      - Кой беше?
    - Съпругът ми. Каза, че ще закъснее. Играе карти... с тебе!
    Вицове
    По брега върви мъж с фотоапарат. При него дотичва жена:
    - Бързо, бързо! Мъжът ми се дави!
    - Съжалявам, но ми свърши лентата...
    Вицове

    Потеклото на Дюма Един недоброжелател поискал да убиди Александър Дюма-баща и го нарекъл с"негър"
    -Да истина е, господине! - отвърнал Дюма. -Баща ми беше мулат,дядо ми - негър, а прадядо ми е бил маймуна.
    Драго ми е, че моят род започва оттам, където свършва вашият.

    Вицове

    Обява във вестник:
    "Търси се изгубено трикрако куче. Oтличителни белези: когато пикае, пада!"

    Вицове

    Надпис на входа на гробищата:
    "Министерство на здравеопазването ви предупреждаваше..."


    Кой е Online

    Нищо